Косчето

 

 

Следобедът задиша равномерно.
Дърветата отпуснаха тела.
И ето че пътечката се стрелна,
изпъстрена със сенки-ветрила.

Последвах я и гледай ти дружина -
току пред мен подскача дребен кос.
На клечици-крачка - избързва, спира.
Под сенките сме само то и аз.

Горещото изтръгва аромати -
на жлътнали треви и сбита пръст.
Надигнаха главиците цветята -
разходката ни с косчето следят.