Дядо Добри

 

 

Посвещавам с обич!

И гласа на Балкана, на стадата звънците,
на тъгата въздъха, на пороя вика,
и летежа назад през пожара на дните –
всичко наше и свято е понесъл с душа.

Вдигат къщи-дворци с непристъпни огради.
И параклиси даже, до басейни със спа.
Той стои като сянка до вратите на храма,
с позакърпени дрешки и протрита аба.

Ей, преситени с ровъри, замъци, спа-та,
твърде, твърде далеч е от вашия свят.
Няма никой от вас да поспре до вратата,
там, където е свит до трохички от хляб.

И е бялата птичка във трудното време.
Всеки с чисто сърце го докосва с любов.
Той протяга ръка да даде, не да вземе...
Сбира капка по капка за пътечка към Бог.