Последвах късополата си младост

Потърсих късополата си младост.
И ето, разпознах й силуета.
По сенчестите улици на „Вазов”.
Във Лозенец я срещнах със барета.

По Графа и по Руски – крачи плавно,
със рокля на карета. По сандали.
От люляците клонче си открадна.
Ах, храстите от цвят са натежали!

Почуква равномерно по паважа.
От стръмното излиза на „Дондуков”.
Тълпата изведнъж се уплътнява –
естествено е, щом часът е пиков.

Приятелки. Познаха се при „Левски”.
На ъгъла кафето е уютно.
А после трите дълго се изпращат.
Часът им заприличва на минута.

*
Видях се с младостта си късопола.
Не бе насън. Не бе и виртуално.
Във въздуха летеше мъх тополен.
И после се лепеше по асфалта.