С полъх на колибри

Когато се почувстваш уморен -
денят в мъгла е сгушен неприветно.
А хълмовете - само блед контур.
Тълпите те гнетят. Шумът полепва.
Тогава си спомни, че аз съм тук.
Че малкият ни свят е свят за двама.
И в себе си те нося, но така,
че слънцето над теб да се е спряло.
И всяка мрачина да се топи,
а хоризонтът мамещо да трепка.
Когато ти е трудно си спомни,
че си мъжът, когото следвам.