Слънцезлатие

 

 

(опит за боса нова)

Лека в утринта, ухаеща на сън
загребвам с мигли щастие.
Обгръщаш моя ден, пристъпвам в твоя свят,
понесла слънцезлатие.

Разсипват се в летеж усмивки и слънца –
звънчета в петолиние.
Докосвай ги със длан, отронвай ги с душа...
Вълшебство е, любими!

И нека бъда елфа сред капчици трептеж
в разлистената нежност.
По-лека от въздишка, отронена от свещ
в очите ти се вглеждам.

Откривам с детски вик блестящо петънце,
от твоя зов изпратено.
И боса в утринта, със двете си ръце
разсипвам слънцезлатие.