Крехък пасторал

Обичам този крехък пасторал,
през който за минути преминавам.
Покоят е във шепичка събран -
махлата двайсет къщи наброява.

Дворове без огради. Тишина.
Тревата е подрязана небрежно.
И някаква упойна белота,
която през годините отвежда.

Веранди с тесни люлки на синджир,
отдавна непотърсени придрямват.
Селцето е посято на баир.
Премина ли го, делникът ме грабва.