“I’ ve been there!”

 

 

“Аз бях там!” – в мига на светофара,
в броените секунди го изрече.
Колата й до моята бе спряла.
Добави и усмивка като цвете.
За кратко се замислих, после включих:
видяла е емблемката – България!
За части от секундите получих
това, което цял живот ще пазя.
Една жена, която не познавам,
чаровно-мила чернокожа лейди,
направи утринта ми да сияе.

В зелената вълна дъга се рейна.