Жълтичка на небето

„Добра ти стига!” - „Дал ти Бог добро!”-
във тъмното като камбанка звънва.
Поляга и поглеж, че зарево
връз бледината изведнъж набъбва.

На Звездин дял съм тръгнал да кося.
А ти къде, съседе, в ранината?
Из нивичката бурен ще плевя.
След толкоз дъжд и бързо плъзна, брате.

Пристъпват тежко двамата мъже –
един с коса, а друг с мотика крачи.
Торбичките им скачат по гърба –
шише с водица, лучец и коматче.

Хъсс-хъсс – косата ниже глас.
Зиуу-зиуу – от нивката се втурва.
От сънните треви излита кос.
Жълтичка на небето се търкулва.