Тъжното перчемче на върбата

Където бедността провлича крак,
печатите й никнат като гъби.
По двора, по разсъхнатия праг -
бледнее всичко някак и се губи.
Каква ти радост, щом се шири страх
за днеска и за утре, и за после.
Да си го кажем, даже да е грях:
кошмар си е, щом нямането гост е.
И ето го в мизерния си двор
човечецът със сгърбеното конче.
Върбицата посечена от гръм
със сетни сили сдиплила перчемче.
Прането на провисналия тел
опира във проскубаните храсти.

Мизерно-мулти.
Мулти-милионер.

Ей, време е Светът ни да порасне!...