Градът, стресът и спасението...

Градът се ококори в шест без пет.
Сънят му се изниза недогледан.
Невидим кос повтаряше куплет
от гъстите треви, почти до седем.

А после онзи тътен във галоп
нахлу отново в пулса инвазивно.
Трамваи, автобуси и народ,
ковяха стреса бързо и усърдно.

А треморът, о, той не закъсня,
по дланите накъсано заситни.
Към пет следобед тихо заваля,
но не свежарски – сякаш чай се сипна.

В плътта му се забиваха стрели.
И примка се оформи в сложен възел.
Душицата му кръвна и се сви.
За нощ една - щурчето я превърза...