Мъжът от ъгъла

Изпрашен мъж от дни е все на ъгъла.
Пристига сутрин и седи до тъмно.
Върви към залез, лекичко прегърбен.
Очите, ах, очите му са чудни.

Най-важното пропуснах - със китара е.
С вселена от любов. И сак със дрехи.
О, не, не проси. Даже и раздава.
Стареещ прашен рицар, без доспехи.

Той пее за любов от дни на ъгъла.
За малко да забравя - носи ваза.
Към всяка спряла, се обръща с: “хубава”.
И после й дарява цвят и празник.

Не буди жал, най-малко - съжаление,
защото е любов мъжът със рими.
Събрал във сак живота си и времето...
Вселена обич... само нея има.