Немият грънчар

Когато се завръщаше бе странен - пренесъл бе полето във очите си... Със дни оглеждал цветове и клони, в дълбокото на погледа се сплитаха. А после я докосваше със пръсти, със връхчетата нежно я погалваше. Предаваше на глината духа си. Калта покорно-бавно оживяваше. Надничаха в прозорчето да видят, дали е жив той “немият му с дявол”. Рисуваше по своите светини - със дни отсъстващ от света - грънчарят.