Вечният смисъл...

Пингвинче дребно, бръмбарче в трева,
трошица светлинка, от Бога радост.
Едно човече пълнеше света
със вечен смисъл.
Вечерта - със сладост.
Проправяше със мънички крачка -
от святост и от щастие пътечка.
Бащата го прегърна, засия.
А стъпките ни - стъпчици поеха.
И станахме с частица по-добри -
нощта,
Земята,
къщите,
квартала...
В прегръдката на таткото се сви.
И бяха най-красивото послание...