Дочаках те...

Дочаках те.
Свещицата гори.
От крехкия й дъх запалвам нова.
Нощта си тръгва. Утрото зари.
Прозорецът разлива слънчев огън.
И ето те на пътната врата –
красив и уморен, какъвто тръгна...
Ела, Любов, гребни живот от мен.
И утолявай тежка жад до дъно...