Ти

На Стефи

Ти си лъч инкрустиран в елова гора.
Ти си крехкият бяг на сърничка.
И бреза над поточе, и ръмеж над река.
Ти красиво се вписваш във всичко.
И когато боли и се рони до вик...
само няколко реда изписвам.
Полетява в ефира – без марка и плик...
Ти отвръщаш.
И радостно вдишвам.