Смъртта на клошаря

Студът се е съсирвал през нощта.
Животът бавно, бавно е изтичал.
В небето се изливала душа,
а той събуден е сънувал птици...
А после, че препуска бързо с кон,
за някъде далече. И е лято.
Ухаело на сладко и на дом.
След само миг надвиснали лицата...
Познати са и нещо му шептят.
А той ги моли тихо да говорят.

Небето се изпълвало със кръв,
докато някой пишел протокола...