На вопъл разстояние...

На J.O.

Когато от пороя ме спаси,
не се замислях за какво го правиш.
Почти не подозирах, че си Ти.
Долавях само: искам да останеш...
*
След тежък път, най-сетне съм до теб.
И не съвсем, Любов – остава крачка...
Ще я направим.
В някой светъл ден,
в прегръдката ти тихо ще изплача.