В прегръдката на вятъра

Не птици ме посрещат, а листа.
Безжизнени се носят по асфалта.
Дърветата с оголени тела,
мълчат унили, като на прощаване.
Къде е онзи радостен туптеж?...
Задавя ме тъга, но е за кратко.
Не позволявай! – всичко в мен крещи.
Усещам нежност в гръб.
Това е вятърът.