Там...

Момичето обичаше реката.
Гората под онази пещера,
която и до днес й е загадка.
Момичето обичаше дъба.
И рехавата мащерка под него.
Небето точно тук, във тази част.
Пътеката в усоето поела.
Милееше за всеки цвят и храст.
Но в точен ден, и час, и миг, секунда,
душата й политаше натам...
Във нея ненадейно нещо тръгва...
Тя иска, тя жадува своя дом -
зад хълма, зад корията, Балкана...
Решена е. Оглежда всеки кът.
Събира в куфар трепети, желания.
Щастливите минути на брега.
*
Нощта е тъжна. Тихо я изпраща.
Угасила е всичките звезди.
Ще дойда скоро. Вярвай и ме чакай -
момичето гальовно й шепти.
Фенерът мъжделив напредва бавно.
Ръмежът шушне. Под нозете - кал.
Към гарата шосето тръгва равно.
Сърцето галопира...
Те... са там...