Мъжът, който...

Той навлезе във моето лично пространство.
Ей така, се изправи във целия ръст.
Не губи мойто време и свойто напразно -
му изрекох.
Потръпнах - полъхна ме страст...
Позабравих, а сетне - понечих... нататък.
Той вървеше до мен. Беше нежен и мил.
И съм в тази посока, и животът е кратък -
чух да казва.
Усетих, че е сила и стил.
И понеже съм силна жена по характер,
недолюбвам прикрития, пози и в гръб.
Във очите го гледах и изрекох накратко:
Победи ме. Изглежда - със теб имам път.
Позачаках ответ и смирено притихнах.
Ще опитам да кажа с думи две и на кръст:
Той се скри, пак дойде. Пируети завихри.
И ми шепне горещо:
приеми ме такъв...