Рай по сенокос

Като че раят е разтворил порти -
дъхти на билки, свежест и миро.
В задъханата гръд пълзи покоят.
Унася ароматът на сено.

Умората до капка се оттича.
Мъжете са заслушани в нощта.
Забравили за съсъка, приличат
на кротки малчугани след игра.

А крайщникът се спича във торбата.
Не сещат глад сред дивния омай.
Ще мислят, ще подремват до зората,
когато пак с откос ще стелят рай.