Още за есента...

Листа, листа, листа...
И пак листа...
Нима за есента не стигат думи?
Покой сред пасторална мекота.
Тъга.
Очакване.
Прелюдия...
В тревите гаснат сетни светлинки.
Дъхти на зрялост, вплетена в мълчание.
За втори път прородата цъфти.
Във нови багри -
повик за Начало...