Умиращите щурци

Крехки мои гласчета, непожалени стихвате.
Ден и нощ, цяло лято -
с песни вдигахте храм.
И душите ни, грешните, в светли звуци пречистихте.
А умирате тихо. Как живот да ви дам?
Ако можех от своя да отроня трохички,
мои бедни щурчета, оголяли в пръстта.
Мои перлички черни, малки нежни скокливци,
храмът, който градихте,
освещава слова.