Атон

Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина, светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брега.
Всеки звук е молитва във жажда.

Всеки изгрев разлистен, е вик от любов,
там, където жена не пристъпва.
И дъхът на монасите сторил е брод,
Той да слезе сред тях като пътник.

В най-безмълвното място, далеч от света,
даже птичият зов е закрила.
Там, където не броди гласът на жена,
до Сина си пристъпва Мария...