Върни се...

Ти си там...
Но и с мен си, моя светла Любов.
Да вървим.
Знам, че не е измама...
Ето тук,
точно тук ми поднесе букет,
от звездици и степна тинтява.
Тази стръмна пътечка след стадо сърни
ни отведе завчас до реката.
Ти забърза, аз виках ти: Чакай, поспри...
В ням възторг прекосихме гората.

Не, не питай с кого съм в най-дивния кът.
Самотата със шепи ме плиска...
А високите стволове тънат във скръб,
от вика ми за тебе:
Върни се...