След допира...

Вълна от обич топло ме залива.
Помита всеки възел от тъга.
Неканена, неискана, горчива -
протягаше се лепкаво в кръвта.
Гласа ти чух.
Усещам те до болка.
Не мога да те сбъркам с никой друг.
Красиво, чисто, мамещо и жарко -
прелял от светлина и нежност мъж.
И нощите ми тихо ще се бистрят.
Навеите от сивота и страх
ще се стопят.
А, аз като след треска
във теб ще чезна - сгушено дете.
Благословен си, скъпи мой,
от Бог си.
Със любовта си ще те възродя.
И песните - тържествени кантати,
камбанено ще възвестят мига...