Откакто свят светува...

Защо жената без насита, неспирно за любов жаднее
и иска повече, и още? И може ли да я сбере?
Защо е тази дива жажда? Какво покълва точно в нея,
когато ослепяла тръгва да покорява върхове?...

И вярвайте, че е привидна примирата й до затишие.
Щом погледът Му поразрови закротналия се вулкан,
готова е да се взриви. Да го обсебва. Да обтича.
Помита всичко в своя устрем, прегазвайки и грях, и свян.

Не чакайте от нея прошка, ако ломите любовта й.
Сестри, приятелки, другарки - се мразят със безумна стръв,
когато Той е точка в пътя им. Когато е един върхът им...
Излишно е. И си спомнете - той винаги избира пръв.