Ще бъдем

Небето пак е същото, Любов –
карминено, седефено и зряло.
Пулсиращо, изпълнено с живот.
Листа от рози.
Взрив.
И розов хаос.

Това е знак, че някой бди над нас.
Над двама ни. Над светлата ни обич.
Самотна – тук, а ти самотен – там,
ще бъдем ли? Дали ще се отрони
над нас онази дивна красота -
от виншнев цвят и плисък от камбана?...
Венчани ще запалим ли свещта
докосвайки я в изгревната рана?...

Послушай ме, Любов, какво реших,
ще бъде дар за теб и за лазура -
на този къс над мен – седеф в кармин,
със пулса си извезвам -
Да. Ще бъдем!