Октомврийска луна

Появи ли се, скитнице? Цял септември се губиш.
Сто писма ти изпратих – със адрес, без адрес.
Всеки ден и небето ти нанизваше думи.
Все очаквахме с него да изгрееш и спреш.

Деликатна на изглед и прости – своенравна.
Всеизвестна си, драга – волева до откат!
Да останеш с небето за какво се отказа?
То се сви и изписа въпросителен знак.

Ето, пак си зад хълма – пълнолика и бяла.
Преизпълнена с прелест, елегантна докрай.
С теб е празник, повярвай. И те моля не бягай.
Ще те снимам. Не тръгвай!
Срещу светлото стой...