Едно пораснало момиче

Защо пък муза? Аз съм си жена.
Жена над петдесет. Не го и крия..
Дали личат? Не казвам за това.
Но не търпя тръбачите с фуния...
Неловко ми е да редя сама...
Противно ми е себе си да хваля:
“Ах, вижте ме: какво лице... бедра...”
Нима е нужно? И защо го правят?
Защо пък муза? Просто съм човек.
В училище бях в първите, но свита.
В живота със тетрадка съм навред.
И не напирам никак за шестици.
Не ме пишете спящата куин.
През прерията до сърните крача.
Със дънки и едва загатнат грим.
Свободно и пораснало момиче.