Завръщане в началото...

От първите ни мигове започва
невидимото-видимо навличане.
Расте кожухът и си го износваме,
до онзи сетен полет на душата...
Навличат ни,
навличаме,
навлечени -
със страхове, със викове, обиди...
Препъване, настъпване, плесници...
Тежи палтото и надолу дърпа...
Задъхани от него -
остаряваме...
Едва вървим помъкнали теглото.
Каква е, всъщност, от това избавата?
Свали кожуха!
Толкова е просто.