И да свети!

Така е страшно. Толкова боли...
В Земята се отваря жива рана.
Един поет, когато полети
към своето небе...
Една камбана
се строполява тежко – без език...
Една камбана свлича се в безмълвие.
На мястото – мълчание кръжи...
Не е възможно друга да изпълни
пространството със точно този глас.
Със този вик от нежност
на букети...

Поет ли си отиде от света,
камбани разлюлейте...
И да свети!