Когато ме понесе го разбрах...

Не знаех, че си Ти.
Разбрах го,
когато ме понесе на ръце.
След онзи громол. След онази драма...
под нямото провиснало небе.
А ти си тук.
И там.
Където чаках
да полетя, разперила криле
към слънцето, към радостта, към изхода,
след който и Безкрая е небе...
До мен си, мой Божествен. Дишащ. Истински.
Не искам друго - само да вървим.
Като деца потеглили от приказка
да бродим по чертата до зори.
По тази светла ос, която сбира
самите вопли на море и бряг.
С “обичам те” ще затрепти Всемира
Когато ме понесе го разбрах...