Отпий от елексира

И как успя така да украси?
Посреща ни уют разпръснат стилно.
На земен фон е ръснала бои.
Различни.
Но зеленото – обилно.
Опитала да стъкми всеки кът..
Ах, времето не стигнало за всичко -
прекършени дървета с мъртва плът...
Подават се и купчини от съчки.
И с тях е интересно.
Няма спор.
Естественото никога не губи.
Тъмнеещият дънер пак е дом,
но не за птици, а за мъх и гъби.
Дърво-близнак останало само.
На мястото на скършеното – гледай...
Оформено е сякаш със длето -
коритце за душици ожаднели.

Разпускайте - поднася ни мига...
Опитайте от нежното-зелено...
В Природата със елексир в ръка...
Отпиваме... забравили за времето.