С дивите гълъби...

И тогава... ще бъда сама.

Със ситнежа на птичия говор.
С разлюляна в хамак тишина.
Изоставила
всички тревоги -
страхове
и погнуса
лица
окуцели надежди
обиди
разранени от път ходила
часове във минути свидливи
непотребна, страхлива любов
мрачини без посока замрели
онемял и задъхващ се зов
депресивни и тихи недели...

Ще се дави без въздух звукът...
Ще затихнат кантати и фуги...

И ще бъда спасена душа,
полетяла със дивите гълъби...