Тържество

Когато
последната птица подвие крилцата.
И слънцето сгъне последното свое писмо,
готови за подвиг настройват цигулки в тревите,
безбройни щурци и изпълват нощта с Тържество..
Възторгът от птичите звуци небето поема,
и кротко го влива в безмълвното свое море.
Свирците тогава от мрака запридат коприна.
Упойващ, покоят търкулва кълбо след кълбо...

Тогава,
тогава моментът за жътва узрява...
Напълвай хамбарите в свойта душа до зори -
със звуци, с безмълвие, с плисък на щурчова врява.
А после на прага в щастлива умора седни.