Едно момче, разплакваше небето

Дали живее някъде наблизо?
Или пристига със трамвай едно?
Връстниците му сигурно сърфират
а той е инкрустиран във нощта...
Едно момче на столче до фонтана.
И не съвсем – на метър или два.
Прегърнало любимата китара
й пее нежно.
После - пее тя.
Едно момче разплакваше гората.
Но не и окъснялата тълпа.
“Отде ли го довя пък този вятъра?”
“Бомбето до нозете му... О, да...”
По този час връстниците му, в нета
се ровеха и пишеха писма
Едно момче, разплакваше небето...
На метър от фонтана. Или два.