В странното на двора

Боеше се от шумналия двор.
Във тази част бе стръмен и различен.
След ореха се спусна до зида.
Оказа се, че със света граничи...
Разстилаше се гледката на длан:
корията, ливадата, реката...
Уж същата река, а не съвсем.
Оттука й изглежда непозната.
Въздъхна и отпи от свежестта
на изгледа,
на трепета,
лазура...
Една камбанка в нея иззвъня.
Момичето бе в странното на двора...