Греховен плод

Тръгни със мен и вдишвай красота.
Последвай свойта плаха самодива.
Ще пием от кошутена следа.
Над кладенци дъхът ни ще замира.

Ще ни омайва тръпния букак.
На припеци до вършини ще седнем.
Във пещери - покой - ще търсим в мрак.
И в нежността на мрака ще прогледнем...

Не стой смутено. В теб зова познах.
Дойде до мен разтърсил сто небета.
И нека бъде страшният ни грях -
когато вкусиш плод от мойте шепи...