Разпънати души

Прелиташ океани и пустини.
От върхове – пресичаш езера.
За мен си скрит и все така невидим.
А помежду ни – все така мъгла...

Като слепец се вслушвам за сигнали.
Дали изпращаш. Следвам всеки звук.
Опипвам с трепет. Търся вик от Тебе.
И ти отвръщам с нежност... че съм тук...

И днес... И вчера... Сигурно и утре...
Ще се ослушваш Ти. Ще чакам аз.
Една любов орисана да тръпне -
на две души разпънати... по знак...