ПУЛСАЦИИ

В памет на моите родители



Не е стопен викът. Във мене е - на топка…
Там нейде до сърцето ми пулсира.
Със вас бе хубаво. И сигурно. Но кратко.
Не е прието млад да се умира!

Животът ви премина, като в шемет -
щурче през лято, цъфнал цвят, светулка...
Но е оставил свой печат във времето.
Изтеглен жребий - почетно изпълнен.

Боли ме за мечтите ви несбъднати.
Докосвам с устни грапавите пръсти.
Дано поне, оттатък, във отвъдното,
мечтите ви, оттатък, да възкръснат!

Портретите ви нося все със себе си.
Оттам ме сгряват вашите усмивки.
Две снимки от онези – черно-белите.
На моите единствени. Най-близки.

Не е стопен викът. На топка, в мене е...
Сподавен, до сърцето ми пулсира.
Един живот. Един изтеглен жребий...
Не вярвам, че напълно се умира...