ВЕЧНАТА


Горчи ми от гранясали приятелства.
Боли ме от несбъднати любови.
В очакване на неродено щастие,
задъхах се все вятъра да гоня.

Прегърби ме хомотът на съпружество...
Изчерпано.Инфарктно и инсултно...
И бягството ми в дълги, цветни сънища,
изглежда ми спасително-комфортно.

От шумните тълпи с “добри” приятели,
един до мене, даже, не остана.
От многото и верни обожатели,
любовна треска тъй и не прихванах...

През лабиринта сложен от премеждия,
в живота си, назад, поглеждам нямо...
Оттам със обич нежно ме поглежда,
единственият, светъл лик - на мама...