ДРЪВЧЕТО


А ти цъфтиш накипрено напролет...
И в златна есен даваш своя плод...
Над пътя прашен клоните надвесваш
и в пълен блясък, оцеляваш в смог!...

И с нежни листи тихичко пошепваш
на този луд и вечно бързащ свят –
ръмжащ, сърдит, почукващ и потракващ...
За твойта красота, бездушно сляп!...

Във бури снежни, пак си там – над пътя,
надвесено над бързите платна...
И в летен зной протягаш сянка плътна...
Но кой ли има нужда от това?!...

Летят колите вечно в две посоки.
Колоната не спира да тече.
Разперено грижовно над потока,
със клонки маха пролетно дръвче...