ЗИМА

Сковано всичко от студа е.
Навяти преспите стърчат...
Немирен, вятърът лудува...
Другар си търси за игра.

Напразно. Всичко е стаено...
Безмълвно сгушено в студа.
Надява се да преживее.
Съвсем не му е до игра!

Учуден вятърът ту спира,
ту се промъква тук и там.
Започва даже да си свири.
Поне да полудува сам...

А от високо го съзрели -
снежинки, полетяват в танц!
“Хей, ветре, давай! Дами канят!”
Настана снежна веселба!

Събудено от тази врява,
сърдито слънцето наднича...
И всичко е елмазно-бяло...
На бяла приказка прилича!...