ЗЕМЯТА Е КЪЛБО...

Посвещавам на сина си

И нека да ти кажа отсега -
с това сърце човешко и голямо,
ще бъдеш често странник неразбран
и рицар без доспехи и без броня.

И често зарад него ще береш
онези плодове на вкус горчиви...
Понякога през тръни ще вървиш...
Не се плаши и само не унивай!

Ще гледаш отстрани на шумен пир,
във който сам принесъл си блюдата...
От твоята човечност ще отпиват...
Поклони не очаквай във отплата!

Понякога ще бъдеш уморен...
Горчилката и пътят изтощават.
Не вдигай бяло знаме, като в плен!
Изправяй се и просто продължавай...

Раздавай с шепи свойта доброта.
Утеха подари на безутешни!
Земята е кълбо и затова -
със сигурност - доброто ще те срещне!