ВЪЛШЕБНИЦА


Тогава в миг разбрах защо е толкоз пусто:
не ме събужда вече на птичката гласа!
Запяваше от тъмно във клоните отсреща...
По нейната поява отгатвах за часа.

Изливаше със нежност прекрасните си песни.
И изгревът струеше с неземна красота!
О, мъничка вълшебнице, аз чакам те! Къде си?
Без тебе не е същата родената зора!

Гнезденцето ти празно е сред шумналите клони.
Там вятърът отвява последните перца...
Къде летиш сега? Какава съдба догонваш?
Отде намираш смелост да прекосиш света?

Отново дом ще свиеш, но вече в други клони.
Зората пак ще срещаш - под други небеса.
О, мъничка вълшебнице, аз чакам те напролет!
Отново да изпълваш утрата с красота!