СЦЕНАТА


Как страшно е да бъдеш вън от сцената.
От сцената наречена “живот”…
На нея изиграй последната си роля!
Докрай. Достойно. До последен дъх!

Завесата, когато бавно спусне се
и рампата угасне за финал -
във този миг и ролята ти свършва.
Каквото си могъл – това си дал.

Тъй страшно е да бъдеш вън от сцената!
Не я напускай сам! Бъди зад борда!
А как играл си – ще покаже времето.
И споменът за теб, след сетните акорди…