ОБРЕЧЕНОСТ

Усещам есента, че приближава,
по уморените криле на птиците…
Усещам я по тишината, която зрее, като плод.
Усещам я, че се задава,
по гроздовете под лозниците…
По първите ята в небето, поели своя дълъг път…
Усещам полъха от нея,
по цветовете във градината,
чиито аромат напомня на сухи листи и земя…
По птичите гнезда, които, ще зеят празни чак до зимата,
а после пак ще се изпълнят, но не със птици, а… със сняг…
Долавям я, че идва вече, дори, по ласките на слънцето,
което гали уморено и вече не изсипва жар…
По странната тъга, с която,
наситен сякаш е и въздухът…
Тъга, която ми напомня
за самота след весел пир…