Белоградчик през септември

А вятърът се спусна леко от каменните рамене на вечността. Понесе с плаща си цветя, пера от птици, шепота на нощи и мирис на небе. Преметна го над сънения град и леко се издигна пак нагоре, танцувайки по скалните била. Прошепна си по нещо със орлите. * Във ниското градът просветна с червените си покриви. Гората щедро ръсна първите си листи в жълто. Септември е.