Неистоплътник по душа

Нечистоплътник по душа -
това, което истински ме срива.
Отблъскващо за всички сетива.
Долавям го, макар да се гримира.
Макар да е провисил етикет
„приятел съм”. Пред мене не минава.
Допуснеш го за кратичко при теб –
едва ли не, съдбата ти решава.
Или пък лее сладко благослов,
а фалшът му по нотички изтича.
Върви нататък, отмини си, брат,
двулики откровено не обичам.
Недай си Боже с него да делиш
и покрив, и съдба, и тъй нататък.
Понякога е нужно да търпиш
нечистникът във целия му „блясък”.
Долавям как „ухае” отдалеч -
дарила ме съдбата с тънък усет.
Това не прави пътят ми по лек,
че го усещам лесно,
а напротив...